Доц. д-р Елисавета Гурова: Естествено – науката е в основата на прогреса

Доц. д-р Елисавета Гурова

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Доцент д-р Елисавета Гурова,
катедра „Софтуерни технологии”, Факултет по математика и информатика, Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и Департамент по телекомуникации, Нов български университет, директор „Административни дейности” проект УНИТе


С какво се занимавате на работното си място?  
След спечелването на проекта УНИТе за изграждане на Център за върхови постижения (ЦВП) в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) животът ми много се промени. През последните 3 години отделям много време за мениджмънт и преподаване, а недостатъчно за подготовка на нови научни публикации. Независимо от това, всеки ден отделям време, за да се информирам за тенденциите и новостите в областите, които ме интересуват – технологии за управление на знания, дигитална трансформация, дигитални умения, дигитално разделение и др. Това е особено важно: да си в крак с времето.

Но по-важно е да предадеш знанията си и натрупания опит на новите поколения и да помогнеш младите хора да са добре подготвени и да се справят с предизвикателствата на работното им място. Затова влагам много усилия в лекциите и упражненията по управление на проекти и управление на знания, така че да допринесе за интердисциплинарната подготовка на ИКТ специалистите.

Независимо, че образованието и основните ми научни резултати са в областта на технологиите, напоследък ме интересуват социални и хуманитарни въпроси, и по-точно – мотивацията на хората да ползват ИКТ, да участват в отворена наука и иновации, както и темата за формиране на новите генерации изследователи и ИКТ професионалисти. Това е причина да участвам в различни експертни групи на европейско ниво: делегат на Република България в Постоянна работна група за човешки ресурси и мобилност (ERAC Standing Working Group on Human Resources and Mobility) към Комитета за Европейско изследователско пространство и иновации и член на Програмния комитет ERC, MSCA и FET към Хоризонт 2020. С експертизата ми в областта на кариерата и мобилността на учените, формирана от 2004 г. досега, се стремя да подпомагам моите работодатели и МОН.

Какви са научните ви постижения и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Въпреки че стартирах научната си кариера в областта на прехода от аналогови към  цифрови системи и тяхното моделиране, постепенно се насочвах към интердисциплинарни въпроси – като отражението на ИКТ върху обществото и икономиката, дигиталното разделение, развитието на информационното общество и др.

Най-сериозните ми научни изследвания са свързани с управлението на знания (УЗ) – като се започне от одит на знания и се стигне до тяхното стратегическо управление и изграждане на системи за управление на знания. Разработваният от мен език от шаблони (pattern language) за УЗ е реалният ми принос, защото е насочен към разработка на множество практически насоки за прилагане на методите за УЗ в малки и средни предприятия или организации, основани на знания. Внедряването на УЗ има сериозни приноси за по-голяма ефективност на бизнес процесите в организациите и тяхната конкурентоспособност и устойчиво развитие. Всички методи за обработка на големите обеми данни (BIG Data) стъпка по стъпка подпомагат извличането на информация и в последствие трансформирането й в знания, които да подкрепят решенията. Докато ИТ специалистите предлагат нови алгоритми и софтуерни програми за обработката на данните, аз наблягам на трансфера и споделянето на знанията и данните, както и на обвързване на ИКТ системите с реалния бизнес и подпомагане на различните нива в организациите – стратегическо, мениджърско и оперативно, така че да могат да взимат своевременно правилни и добре обосновани решения.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Професионалното ми развитие не следваше ясно пътя на изследователя. Въпреки че веднага след завършване на Техническия университет – София (тогава ВМЕИ) започнах дисертацията си, през първите години на преходния период се наложи да работя в държавната администрация и да продължа задочно научната си работа. Упорито все пак защитих тезата си в срок, което по-късно ми даде възможност да започна работа като изследовател в Обединения изследователски център (JRC) на Европейската комисия в Севиля. След връщането ми в страната един проект в областта на УЗ ме върна окончателно към научната професия.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?
Началото беше трудно, но имах чудесен ръководител, който ми даде свобода сама да определя насоката на изследванията си. Колегите ми в Комитета по пощи и далекосъобщения също ме насърчаваха да не изоставям научната работа. Затова в тежките години на прехода не се отказах да завърша дисертацията си. Първата ми стипендия от Австрийската служба за обмен (OAD) ми даде възможност да финализирам тезата си, а работата в JRC в Севиля разшири познанията ми и ме свърза с водещи европейски учени. За професионалното ми развитие допринесе също така участието ми в редица експертни групи – към Съвета на Европа, Европейската комисия, както и към национални институции. Понастоящем съм щастлива да съм член на два особено успешни екипа – този на проекта УНИТе и този на катедра „Софтуерни технологии”, който създаде Института GATE като център за върхови постижения в областта на Big Data.

Какви проблеми срещат учените във вашата област?
Основният проблем е свързан с нежеланието на младите хора да стартират научна кариера в ИКТ. Ниските заплати в сравнение с тези на ИКТ индустрията, както и административните бариери в професията на изследователя, са част от проблемите. Наред с това научните организации не осигуряват достъп до инженерни бази данни (напр. IEEE, ACM) и съвременна научна литература, както и достатъчно средства за разпространение на научните резултати. Вярвам, че политиката на правителството за насърчаване на инженерните дисциплини и природните науки през последните години, както и разглеждането с приоритет на ИКТ и сериозните инвестиции в съвременна научна инфраструктура, могат да променят тенденциите и да допринесат за „циркулация на мозъци” и осигуряване на устойчиво развитие на науката и технологиите в страната.