Мария Нишева-Павлова, д-р, професор по компютърни науки в катедра „Компютърна информатика“ на Факултета по математика и информатика (ФМИ) на СУ „Св. Климент Охридски“ и професор в Института по математика и информатика – БАН. Ръководител на магистърска програма „Изкуствен интелект“ и зам.-декан на ФМИ с ресор докторанти, мобилност, изследователска и проектна дейност.
С какво се занимавате на работното си място? Какво е ежедневието на един учен?.
Работното ми ежедневие е изпълнено с постоянно превключване между преподавателска, административна и изследователска дейност. Най-увлекателни за мен са работата с дипломантите и докторантите и участието в научни конференции и семинари, но все по-голяма е тежестта на административната дейност и на тази, свързана с изготвянето на учебна документация, проектни предложения, рецензии и др.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Научните ми интереси и са в областта на изкуствения интелект. Напоследък с колеги от ФМИ работим по тематика, свързана с приложения на семантични технологии при създаването на различни типове интелигентни информационни системи в областта на електронното здравеопазване, биоинформатиката и др.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Семейната среда, а също и някои от прекрасните ми учители в тогавашното 22-ро СПУ в София.
Какво допринесе за развитието ви като изследовател?
Обучението ми във ФМИ (тогава Факултет по математика и механика) на СУ и най-вече забележителната среда в секторите „Математическо осигуряване“ и „Изкуствен интелект“ на тогавашния Единен център по математика и механика на БАН.
Какви проблеми срещат учените във вашата област?
Най-сериозният проблем на университетските преподаватели и учени в областта на компютърните науки е липсата на достатъчна мотивация у преобладаващата част от нашите най-силни студенти да се отдадат на академична кариера, което води до огромна претовареност за всеки от нас и опасност от липса на приемственост в някои ключови направления.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Преди това е необходим продължителен период на постепенна промяна на изкривената ни ценностна система. Необходимо е също така националната индустрия да достигне ниво, при което да почувства необходимост от съвместни проекти с научни институции.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Задължително трябва да се говори за наука – за истинската, сериозна и красива наука и нейната пряка или косвена роля във всички сфери на живота.