„Науката, етиката и отговорността“ е мотото Световната научна конференция WSF, която тази година се организира в Будапеща от Унгарската академия на науките. В периода 20 до 23 ноември 2019 г. учени, управляващите политиките в научната област и представители на научната преса от над 100 страни се събраха в Будапеща, като се отбелязват 20 години от първата конференция на световния научен форум. Интердисциплинарната конференция 1999, организирана от ЮНЕСКО и Международния научен съвет (ICSU), включи в дневния си ред проблемите на ролята и отговорността на науката, както и етичните въпроси на научните изследвания.
През XXI век разделянето на научните метод от ценностите, вярванията и мненията вече не е толкова очевидно, а сложните реалности на науката изискват по-голям консенсус, свързан с етичните принципи на научните изследвания. Големите очаквания за пряка икономическа и социална възвръщаемост носят нови отговорности по отношение на оценката на научните резултати и стойността на научните изследвания. В новата ера откриването на нови канали към умовете и сърцата на обществеността е най-голямото предизвикателство пред научните комуникатори.
Говорителите на конференцията WSF, сред които бе и проф. Ана Пройкова, обсъдиха възможностите и рисковете на новата технологична революция в биологичния инженеринг, изкуствения интелект и други широко обсъждани области на научните изследвания, които имат потенциал да променят радикално човешкия живот. Професор Пройкова, която е директор „Научна дейност“ на Центъра по върхови постижения в ИКТ УНИТе, участва в 3 от научните сесии - „Отговорно образование“, в което участват учители от целия свят, „Гражданските задължения и отговорността на учените“ и „Комбиниране на добавената стойност на науката и на дипломацията – взаимодействия и противодействия на учените и дипломатите“.
4-дневните интензивни дискусии дадоха възможност на учените, законодателите, обществото, индустрията и научните комуникатори да бъдат „предизвикани“ от етична гледна точка в пленарните сесии и технически дебати по въпросите на науката в тематични сесии. Като допълнение към традиционната програма потокът от пленарни сесии бе допълнен от основни лекции от изтъкнати учени, фокусирани върху последните и вдъхновяващи открития и нови подходи, които вече оформят нашето бъдеще.
Пленарната сесия „Етика в научната комуникация“ бе председателствана от Джеймс Жил, експерт по комуникации в CERN. Сред лекторите са Матю Лиао, директор на Центъра за биоетика в Нюйоркския университет, Ангела Сайни, британски научен журналист, и Кришнасвами Виджай Рагаван, главен научен съветник на индийското правителство. Сред останалите пленарни сесии са „Устойчиво земеделие“, „В търсене на извънземни светове – постижения в проучването на екзопланети“ и др.