Новият научно-изследователски комплекс УНИТе на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе официално открит в Кампус Лозенец на 22 декември 2023 г. Той е финансиран по проект BG05M2OP001-1.001-0004 УНИТе на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, приоритетна ос 1 - „Научни изследвания и технологично развитие“, в рамките на процедура BG05M2OP001-1.001 „Изграждане и развитие на центрове за върхови постижения“.
На тържественото откриване присъстваха всички членове на екипа на проекта в лицето на научния ръководител проф. Ана Пройкова, проф. Красен Стефанов, сегашният ректор на СУ проф. д-р Георги Вълчев и доскорошният проф. дфн Анастас Герджиков, заместник-министърът на иновациите и растежа проф. д-р Георги Ангелов, проф. д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова, зам.-министър на образованието и науката, проф. дхн Георги Вайсилов от Управляващия орган на ОП НОИР, проф. д-р Мая Стоянова, декан на Факултета по математика и информатика, кметът на община Лозенец Константин Павлов и редица други представители на университетите партньори по проекта и на Софийския университет.
В триетажната сграда са изградени лаборатории за „Отворени данни“, „Интернет на нещата в интелигентните градове“ и „Data Science“, конферентни зали, зали за видеоконферентни разговори, иновационни форуми и други, като общата застроена площ е почти 4000 кв. м. Сградата е разположена в Кампус „Лозенец“ на СУ „Св. Климент Охридски“, на юг от Факултета по математика и информатика (ФМИ), като строително-монтажните дейности са изпълнени от „Никмар кънстракшън“, а сградата е проектирана от „Екса“ АД.
Целта на цялостния проект УНИТе е изграждане и развитие на Център за върхови постижения от тип разпределена изследователска инфраструктура, която да отговаря на изискванията за високо ниво на научните изследвания в областта на информатиката, информационните и комуникационни технологии (ИКТ), които са заложени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България. В проекта УНИТе участват 5 български университета, като водещата организация е СУ „Св. Климент Охридски”, а в него се включват също Технически университет София, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”.
Всички заедно днес откриваме една красива сграда, която е символ на завършване на един дълъг процес по изграждане на научноизследователски инфраструктури, заяви на откриването проф. Ана Пройкова. - Проектът УНИТе е уникална за държавата разпределена инфраструктура, в която гръбнакът за свързване на отделните множество научно-изследователски ресурси на отделните университети. Софийският университет, Бургаският университет, Шуменският университет, Русенският университет и Техническият университет в София са партньори, защото имат много известна, силна и добре използвана научна експертиза в областта на информационните и комуникационни технологии“, добави проф. Пройкова.
Тя добави, че през първия етап, който започна на 28 февруари 2018 година и завършва на 31 декември 2023 година, в проекта са участвали общо 209 човека. „В този най-нов кампус ще има обзавеждане на лаборатории, което ще даде възможност на учените да бъдат на предния фонд на науката. А учените през това време работиха и в резултат на техните усилия имаме 531 научни съобщения, от които 126 статии в Web of Science с 831 цитирания и изнесени множество доклади на конференции, които са публикували тези резултати. Защо го казвам? Не само за да се похвалим, че правим нещо смислено, но защото това може да се види извън нашия кампус.“ Тя добави, че в новите лаборатории хората и от следващото поколение ще станат изследователи, чиито резултати ще са съизмерими с всички останали по света.
В двора на кампус "Лозенец" са изградени три центъра – два за върхови постижения и един за компетентност. „Те са изградени от три факултета - Факултетът по химия и фармация, Факултетът по математика и информатика и Факултетът по физика, които са мозъчният тръст и доминират в хубавия смисъл на думата следващото поколение млади изследователи. Всички тези центрове без хората, които да работят и творят в тях, нямат особена стойност“, добави проф. Пройкова.
Центърът за върхови постижения УНИТе е разположен сред трите водещи факултета на Софийския университет. Но това не е само символ, а в работата активно участват учени и от трите факултета. Тоест ние се стремим да бъдем нещо като мост между учените от природните факултети на университета и да създадем една нова среда за извършване на висококачествени научни изследвания, обясни проф. Красен Стефанов. - И тази идея се опитваме да разширим с партньорските университети, които реално обхващат почти всички области в България. Нашата цел е да създадем такива научни резултати, които да имат директно приложение в практиката на бизнеса и в обществото, а чрез нашите партньорски университети всичко това да стане достояние на колкото се може повече хора в България“, добави проф. Стефанов.
„По отношение на тази сграда искам да изкажа специални благодарности на ръководството на университета в лицето на предишния и следващия ректор на Ректорския съвет и особено на ръководството на Факултета по математика и информатика в лицето на предишния декан и настоящия декан, които много активно ни помогнаха във важни трудни моменти за изграждането на тази сграда. А нейното осъществяване беше немислимо без решаващия принос на архитектите, строителите, надзора и най-вече нашите двама инженери, които активно участваха всеки ден в обсъждането и изграждането на тази сграда. Специални благодарности и към господин Вайсилев, с когото през последните дни имахме постоянна телефонна връзка, тъй като трябваше в последните дни да оползотворим всички средства, които са отпуснати по програмата.
Нашият проект се отличава по това, че тъй като сградата е много тежка и сложна, парите по програмата не стигнаха и Факултета по математика и информатика отпусна 3 милиона лева за довършване на сградата, които бяха одобрени и от Академичния съвет на Софийският университет“, обясни още проф. Стефанов.
В началото на своя мандат присъствам на откриването на тази прекрасна сграда, но тежката част беше в мандата на професор Герджиков, но като екип ние действително сме се стремили всячески да подпомагаме процеса, заяви проф. Георги Вълчев. - В 21-ви век се оказва, че няма как да се развиваме като общество, ако не влезем в сферата на високите технологии, А това предполага модерна инфраструктура, споделени ресурси, добра апаратура за тези изследвания. Това на практика освен принадена стойност за обществото, ще ни даде възможност да развиваме самите ние своя научен капацитет, а оттук да повишаваме и качеството на обучение на нашите студенти. Това е нещо, което Софийският университет действително ще следва неотклонно“, добави ректорът на университета.
„Разбира се, че ще продължим да подкрепяме развитието на центровете не само във втората фаза. Трябва да завършим докрай първата фаза и се надявам следващата година действително кампусът да придобие един съвършено различен вид и да стане един модерен европейски кампус, където и преподаватели, и студенти да се чувстват уютно, да се чувстват в своя собствен дом. Изказвам огромна гореща благодарност на целия екип на проекта на Факултета по математика и информатика, разбира се, на хората, които стоят проектанти, строители. Учените да се занимават с такъв тип несвойствена дейност е изключително трудно, но както виждате, нещата се случват“, заяви проф. Георги Вълчев.
"Проф. Герджиков беше наш спътник от декември 2017 година до 22 ноември 2023 г. Още от етапа на писането на проекта многобройните проблеми, които сме имали винаги свързани с документално организиране на дейностите и на това, че той никога не загуби добрите си думи за всички нас, които работехме по него", заяви проф. Пройкова.
„Последните дни бяха вълнуващи, защото станахме свидетели на откриването на тези три сгради в един и същи кампус. Но те са само част от това, което направи Софийският университет с помощта на своите партньори от други университети и от Българската академия на науките. Участваме в три центъра за върхови постижения и в шест центъра за компетентност, като се прибави Институт INSAIT и този център“, заяви проф. Герджиков. - Успяхме да наситим с живи хора тази свързана инфраструктура. Беше трудно да построим сградите, да осигурим оборудването, но още по-трудно е да намериш хората, които могат да правят истинска наука и да развиват и науката, и иновациите. Искам да благодаря на всички тези над 200 човека, които спомена професор Пройкова, защото с много от тях сме се борили за отделни елементи на развитието на тези проекти“, добави доскорошният ректор на СУ.
Зам.-министър Георги Ангелов, който е завършил Физическия факултет на Софийския университет, добави, че кампусът свидетелства за устойчивост, надграждане и синергия във времето. „Тези думи често ги споделям в последните дни, но те не са празни фрази. През последните години в България се говори за устойчиво последователно изграждане на капацитет в областта на високите технологии. И реално погледнато, вече имаме основата, върху която да градим. Тези проекти са нещо повече от стандартните, в които всички имаме много опит. Това са крайъгълни камъни, които ще подплатят бъдещото развитие на страната в иновациите, добави Ангелов. - Благодаря на всички колеги и наистина за мен е чест, че в момента присъстваме на откриването на този център. Той е съсредоточен в най-перспективните области, свързани с информационни технологии - базите данни, тяхното приложение, суперкомпютрите, изкуственият интелект. Нашата страна има добре развита индустрия в тази област и това е логично продължение.
Професор д.ф.н. Генка Петрова-Ташкова, заместник-министър на образованието и науката с ресор научни изследвания. Тя е и председател на Комитета за наблюдаване на изпълнение на Националната пътна карта за научно-изследователски инфраструктури. Според нея центровете за върхови постижения и центровете за компетентност стават част от Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020 - 2027 г.
„Тези чудесни сгради могат да обединят интелектуалния потенциал, който работи в областта на математиката, физиката и информационните технологии. Онова, което е съществено и което предстои, е да се възпитат бъдещите поколения учени, да им се предаде наистина цялото знание, защото то е много динамично. Виждайки самоотвержеността в целия състав, както и на ръководството на университета, съм убедена, че това ще се случи“, каза проф. Петрова.
Проф. Георги Вайсилов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж“, също е учен и е работил усилено в началната фаза на проекта УНИТе. „Това е последното от серия събития през последните месеци за откриване на нови сгради, за откриване на ремонтирани сгради, на заключителни конференции по различни проекти, финансирани по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Специално в този кампус освен тези три сгради, имаме и още една ремонтирана сграда, която е към Център за върхови постижения, която също беше открита по-рано през декември.
Проектът УНИТе е сред проектите с най-добро териториално разпределение в страната. В него участват университети от четири от регионите за планиране на България – по два от Северна България и от Южна България, което не е типично за по-голяма част от центровете. Но това е една от целите на следващия програмен период - да имаме по-голямо участие на регионите извън Югозападния, така че да може цялата територия на страната да има развита научноизследователска инфраструктура“, обясни проф. Вайсилов.
За следващия етап сме предвидили различни стимулиращи условия, които да подпомогнат участието на центрове извън Югозападния регион в Центровете за върхови постижения и тези за компетентност. Една от основните теми през следващия период ще бъде по-близкото участие на центровете към проблемите на бизнеса, на общините и на регионалното развитие, така че да може да се използва максимално техният капацитет за развитие на страната - и на индустрията, и на обществения живот, коментира проф. Вайсилов.
Но не трябва да забравяме привличането на млади хора, на повече учени. Това също е един от акцентите в дейността на центровете, тъй като България има над два пъти по-малко учени на глава от населението, отколкото е средното ниво в Европейския съюз. Така че трябва да вървим в посока на увеличаване на броя на учените в страната и центровете са много добра основа с базата, която изградиха именно за такова увеличаване.
И нека да поздравя екипа на проекта за успешното изпълнение досега на този проект. Да благодаря и на ръководството на Софийския университет, защото без тяхното активно участие и съдействие нито този проект, нито останалите щяха да бъдат реализирани.
Мария Стоянова, декан на Факултета по математика и информатика, поздрави ръководителя на проекта професор Красен Стефанов и целия екип. „Те положиха огромни усилия, за да преодолеят многото трудности, с които се сблъскахме през тези години. Идеята дойде при нас и ние чувстваме този център като част от нашата общност, голяма част от колегите в Центъра за върхови постижения УНИТе са наши. Това е третата сграда, открита през последните дни, и тя е поредното доказателство за лидерството на Софийския университет във всякакви иновативни проекти, във всякакви инициативи и идеи, във всичко, което носи бъдещето на младите поколения.
Надяваме се, че все повече млади хора ще се включат в тази добра инициатива, че тук ще работят съвместно с утвърдените учени, много млади докторанти, много млади учени, много нови изследователи не просто само от нашите среди, а от цялата общност“, заяви проф. Стоянова. - Голяма благодарност трябва да изкажем и към нашите партньори. Общото дело е това, което доведе днес тук да сме събрани в тази сграда и да се радваме на поредният успех на Софийския университет.“
Кметът на Община Лозенец добави, че откриването на четири нови центъра на територията на община Лозенец и то в рамките на дни буквално е чудно, невероятно събитие. „Тези хубави нови сгради са изключителна придобивка, както и това, че тук ще може да се прави съвременна наука в наистина съвременни лаборатории. Друга придобивка , за която не знам дали всички се сещат е, че България се сдоби с още няколко десетки човека, които могат да строят модерни сгради и да изпълняват обществени поръчки.
"Аз имам диплома и от Софийския университет, и от Техническия, че днес те са си подали ръка и ще работят заедно в този център. Много се радвам, че в него ще се занимавам с проблемите на интелигентните градове. С нетърпение чакам да видя проектите и гарантирам, че ако можем да се включим в нещо, ще го направим. И разбира се, обещавам, че каквото зависи от нас, това място тук да изглежда наистина европейско, приветливо и така да е част от Европа“, добави Константин Павлов.