Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“ бе приет от Министерския съвет с негово Решение №493 от 21 юли 2020 г.
“Развитието на цифровите технологии и тяхното навлизане във всички сфери на икономическия и социален живот налага необходимостта от преосмисляне на подхода по отношение оползотворяването на изключителния им потенциал за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, засилване на търсенето и предлагането и ефективността на публичните услуги и успешно справяне с основните социални предизвикателства в периода до 2030 г.“, пише в документа.
Цифровата трансформация, наред с „Европейския зелен пакт“, е основен приоритет на европейско ниво. Европейската комисия ежегодно отчита цифровия напредък в държавите членки на ЕС чрез индикатори, съставляващи индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). За съжаление България се нарежда на последно място по този показател. Съществено е и изоставането спрямо средноевропейските нива на цифровата свързаност, използването на цифровите умения онлайн, цифровизацията на предприятията и цифровите обществени услуги, анализира ситуацията стратегическия документ.
С него се определя визията и целите на политиката за цифрова трансформация на Република България за периода до 2030 г., като обобщена политическа рамка, в която намират място Националната програма „Цифрова България 2025”, приоритетите на „Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030”, както и редица други национални стратегически документи с технологична компонента, обхващащи периода от 2020 до 2030 г. В него са взети предвид целите на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и използването на новите технологии за тяхното постигане, както и стратегически документи на Европейската комисия „Европа, пригодна за цифровата ера“, „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“, „Нова индустриална стратегия за Европа“ и др.
Основните цели на документа са 6, включително:
- Разгръщане на сигурна цифрова инфраструктура
- Осигуряване на достъп до адекватни технологични знания и цифрови умения
- Укрепване на капацитета за научни изследвания и иновации
- Отключване потенциала на данните
- Цифровизация в полза на кръгова ниско въглеродна икономика
- Повишаване ефективността на държавното управление и качеството на публичните услуги
Областите на въздействие за периода до 2030 година са общо 17:
1. Цифрова инфраструктура
2. Киберсигурност
3. Научни изследвания и иновации
4. Образование и обучение
5. Адаптиране на трудовия пазар – образование, обучение и социална защита
6. Цифрова икономика
7. Селско стопанство
8. Транспорт
9. Енергетика
10. Околна среда и климат
11. Здравеопазване
12. Финанси
13. Култура
14. Дезинформация и медийна грамотност
15. Териториално развитие
16. Цифрово управление
17. Сигурност и участие на гражданите в демократичния процес
По отношение на научните изследвания, в документа се анализира, че „България се нуждае от жизнена система за научни изследвания и иновации, която е базирана на тясно сътрудничество между академичните организации и бизнеса и е международно свързана, за да могат икономиката и обществото да се облагодетелстват от генерираното знание и базираните на него иновационни продукти и услуги.“
Усилията ще бъдат насочени към установяване и/или продължаване на подкрепата за научни центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, на институти на БАН, държавни висши училища и научни инфраструктури с потенциал за свързване в европейски мрежи чрез модернизиране на научноизследователската инфраструктура и оборудване, в т.ч. ИТ свързаност и съпътстващата инфраструктура. Ще бъде стимулирано участието на подкрепените организации в Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и осигуряване на интердисциплинарност на техните научни програми.
В стратегическия документ се изразява позицията, че нужно допълнително финансиране на конкретни пазарно ориентирани приложни научни изследвания с ниво на технологична готовност (TRL 4-6) в областта на цифровите технологии на конкурентен принцип. „Подкрепата за развитието на Българския облак за отворена наука като част от Европейския облак за отворена наука ще позволи и насърчи свободния достъп до научни резултати, както и съхранението, анализа и повторното използване на данни, генерирани при извършване на научни изследвания“, пише още в документа.
Освен това ще продължат и усилията за създаване на условия за привличане на млади учени и международно утвърдени висококвалифицирани учени, като се осигури подкрепа за трансфер на научните резултати към индустрията и публичния сектор и за създаване на стартиращи предприятия, разработващи иновации, базирани на тях.
Приоритетно ще се засилва сътрудничеството между академичните институции, предприятията от ИКТ сектора за съвместно участие в научноизследователски и иновационни проекти в рамките на програмите на Националния фонд за научни изследвания и Националния иновационен фонд, както и в новите европейски програми като „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“.
В Националната програма за развитие България 2030 е планирано да се създаде фонд за развитие на Индустрия 4.0 към НИФ, както и да се финансират проектни предложения на предприятията, спечелили „Печат за високи постижения“ по програми „Хоризонт 2020“ и “Хоризонт Европа“. Особено важно е малките и средни предприятия и стартиращите фирми и публичните организации, които желаят да разработват и внедряват иновации, да имат по-лесен достъп до технологиите и научноизследователската инфраструктура на академичните институции.
Осигуряването на държавна подкрепа за създаването на Цифрови иновационни центрове (хъбове), които ще се финансират частично по програма „Цифрова Европа“, но не изцяло, ще предостави възможности за достъп на предприятията до технологични експертни знания и експериментални съоръжения, за да се подпомогне цифровата трансформация на индустрията и държавното управление, пише още в документа.
Тематична област “Информатика и ИКТ” ще бъде приоритетна и в новата Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. като ще се разширява обхватът на мерките, насърчаващи цифровизацията на предприятията чрез технологиите на Индустрия 4.0. Ще бъде насърчено кандидатстването чрез интегрирани проекти за финансиране на иновации в предприятията, които да съчетават двете приоритетни тематични области – “Информатика и ИКТ” и “Мехатроника и чисти технологии”.
Приложими документи в областта на НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ИНОВАЦИИ (ИКТ) са:
- Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г.
- Национална пътна карта за научна инфраструктура (2017-2023 г.) и
- Рамкова програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020" (http://horizon2020.mon.bg/)