Координиране на научните и образователните дейности в областта на компютърните науки и активно развитие на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в полза на цялото общество са сред основните цели на екипа на проект УНИТе. Част от тези усилия бяха представени на виртуалния павилион на УНИТе със съдействието на проект К-ТРИО 4 по време на Кариерния форум на Факултета по математика и информатика (ФМИ), организиран на 24 юни.
В рамките на форума бяха представени целите и задачите на изграждащия се Център за върхови постижения (ЦВП) с разпределена инфраструктура УНИТе, както и сътрудничеството между университетите, участващи в проекта, и индустрията. Изследователи от Русенския университет „Ангел Кънчев“, участващи в проекта УНИТе, представиха разработените технологии за дигитализация и визуализация на обекти, както и конкретни бизнес приложения на безпилотните летателни апарати, познати и като дронове. По време на събитието бяха обсъдени и перспективите пред привличането и задържането на таланти в научната област. Мария Грийнуд от СУ „Св. Кл. Охридски“ представи инициативата на Европейската комисия EURAXESS за подкрепа на кариерното развитие и мобилността на учените.
В рамките на проекта УНИТе до 2023 г. се изгражда Център за върхови постижения с разпределена изследователска инфраструктура, като строителството и оборудването на част от лабораторните комплекси в петте университета, партньори по проекта, вече започна. ЦВП УНИТе ще изпълнява ролята си на международно признат научно-изследователски комплекс с висока конкурентоспособност, подкрепящ високото ниво на научните изследвания в приоритетната области на ИСИС – информатика и ИКТ, обясни при откриването доц. Елисавета Гурова, административен директор на проекта. ЦВП УНИТе ще улесни комуникацията и ще подобри информационните потоци между разпръснатите сега организации, допълни тя.
Очаква се проектът да разшири иновационния потенциал на ИКТ индустрията и да подкрепи отворените иновации, да подобри качеството на обучение по ИКТ, дигитализирането на икономиката, включително чрез ускорено навлизане на ИКТ в малките и средните предприятия, както и да създаде условия за развитие на Индустрия 4.0.
Проектът УНИТе партнира с екипа на К-ТРИО 4 в стремежа си да допринесе за нови начини на обучение и стимулиране на креативността на студентите и учениците и самостоятелната им работа. „Трябва да се залага все повече на “учене чрез правене” и на образователни игри, решаване на реални проблеми. Нужни са нови методи за оценяване и стимулиране на творчеството и аналитичността. По този начин се стремим да променим и културата, така че да има по-голям интерес към наука и иновации, но при спазване на етични правила и отговорност за постиженията“, добави Е. Гурова.
Именно поощряване на интереса на младите таланти към изследователска кариера в академията или индустрията е една от важните цели на проекта К-ТРИО 4. Същевременно той спомага за укрепване на единния трудов пазар на изследователи и за формиране на нова генерация учени в рамките на стратегията „Европа 2020“ и на усилията за изграждане на Европейско научноизследователско пространство (ERA). Чрез К-ТРИО 4 младите хора се запознават с постиженията в науката и иновациите като бъдещи и нововъзникващи технологии (Future and Emerging Technologies - FET), флагмански инициативи (FET) като графена и квантовите технологии, широкомащабни инициативи като Интернет от следващо поколение, високопроизводителни изчисления (HPC), европейски технолoгични платформи (ETP) и др.
Проектът К-ТРИО 4 запознава обществеността с научните изследвания и иновационни дейности по време на кризата с COVID 19, както и за ролята на дигиталните технологии и необходимостта от ускоряване тяхното широко използване, вкл. на изкуствения интелект, BIG Data и облачни технологии.
Важно е младите хора да развиват едновременно и академичната си кариера, и кариера в индустрията. Особено в информационните технологии трябва да имаме поглед върху двата свята, подчерта ас. Албена Антонова от ФМИ. В момента и в научните изследвания са отворени много възможности, а резултатите от тях бързо намират приложение в реалния бизнес. Важна тенденция е развитието на отворена наука и отворени иновации. Пример за научен пробив в областта на квантовите компютри е езикът Silq, създаден от проф. Мартин Вечев от Технологичния институт в Цюрих ETH Zürich. Той споделя, че в България има добър потенциал, но липсва връзката между силния университет и бизнеса. Тази връзка е добре развива в Швейцария, където проф. Вечев е създал два deep tech стартъпи. Той е работил и за големи компании като IBM, и в университети в различни държави, демонстрирайки ползите от мобилността на учените. „Именно тази визия искаме да покажем на младите хора. Кариерата в науката може да е невероятно вълнуваща, можете да откриете неща, които да движат обществото десетилетия напред. Има страхотни възможности и в индустрията, която да прилага тези открития“, заяви А.Антонова.
Сред популярните модели за сътрудничество между академията и индустрията в сферата на обучението могат да се споменат изнасяне на открити лекции, консултации и мнения за дипломни работи, задаване на теми за дипломни проекти, обучение на преподаватели. Други модели включват стажове в организациите, подпомагане на хакатони, състезания и др. Академичните среди, от своя страна, участват в общи научни и индустриални проекти, работни групи за съвместна научна работа с цел патент или публикации в престижни научни списания, комерсиализация на знания за научни изследвания и др.
Редица примери за добра връзка между университет и индустрия дадоха представителите на Русенския университет „Ангел Кънчев“ (РУ) доц. Пламен Захариев, доц. Георги Христов и ас. д-р Дияна Кенанева. Те са част от екипа, изпълняващ една от научните дейности в рамките на проект УНИТе. Екипът развива експертиза в областта на безпилотните летателни апарати, както и в сферата на технологиите за дигитализация и визуализация на обекти. С работата и по други проекти и откривайки пресечената точка между двете области, силно свързани с ИКТ, специалистите от РУ вече са натрупали сериозно ноу-хау. Бяха представени технологиите за дигитализация с помощта на цифрови камери и чрез 3D скенери. Някои от закупените по проектите устройства са уникални за България, включително лазерният скенер Artec Ray, с който могат да бъдат дигитализирани цели сгради.
Устройствата вече се използват в много съвместни инициативи и проекти с бизнеса, с културни и образователни институции. Например, вече са сканирани над 150 артефакта от музея в Силистра, реплика на Боровското тракийско съкровище в Русенския исторически музей, обекти от музея в румънския град Калараш и др.
Осъществени са и дигитализации на обекти с помощта на безпилотни летателни апарати, създаване на ортофото изображения с гигабитови размери и голяма детайлност. Технологията намира приложение в археологията, проектирането на големи строителни обекти. В комбинация със специализиран софтуер геореферираните изображения и видео се използват в земеделието и горско стопанство, в откритите мини, за прогнозиране на разлива на реки при обилни валежи и ранни предупреждения на населението. Важен аспект на безпилотните летателни апарати е ранното откриване на горски пожари, като изследователите от РУ са демонстрирали с многобройни опити ефективността на тази технология.
Същевременно технологиите за 3D сканиране и принтиране са включени в STEM обученията, като учените от РУ са провели няколко курса в областта на приложно програмиране, специален 4-седмичен курс е проведен с ученици от 7 до 11 клас в редица училища от Русе и региона. Интерес към обучение по тези технологии проявиха по време на семинара от Тракийския университет, както и редица училища.
Заради пандемията с COVID-19 съществуващата в РУ „ферма“ от 3D принтери е произвела досега над 2200 предпазни шлемове, дарени на болниците в Русе, както и на повечето големи областни болници, включително 80 шлема за „Пирогов“.
3D принтирането може лесно да намери комерсиално приложение, включително за прототипи. За русенската фирма SIN Cars, проектираща състезателни болиди, са сканирани различни компоненти, които след това дизайнерите на компанията могат да модифицират и тестват в аеродинамични тунели, обясни доц. Захариев. Според него много от технологиите, разработени по проект УНИТе, могат да намерят комерсиално приложения и ще могат да се предлагат като услуга или като завършен продукт, като по този начин се превърнат в един от източниците за финансиране на ЦВП УНИТе.
В рамките на дискусията във виртуалния павилион екипът на Русенския университет предложи да организира обучение в университетите, партньори в проекта УНИТе, в областта на технологиите за визуализацията, 3D принтирането и използването на безпилотните летателни апарати. При досега проведените курсове ученици са програмирали дроновете да извършват определени по-прости или по-сложни задачи като движение в куб, паралелепипед. „Чрез това програмиране те научиха много неща от математиката, които бяха пропуснали в училище. Запознаха на практика с реални приложения на Теоремата на Питагор, златното сечение, последователността на Фибоначи, стимулира интереса им към физиката и други области“, обясни доц. Захариев. Той и колегите му от РУ изразиха готовността си да се включат в планираните обучения по К-ТРИО 4 с учители и ученици, така че да запалят повече млади хора за дисциплините STEM.