Национална кръгла маса на тема „Преподаването в СТЕМ – ролята на учителите за формиране на млади таланти“ организира на 12 ноември Центърът за върхови постижения УНИТе съвместно със Синдиката на българските учители (СБУ) и Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти. В официалното откриване участваха д.ик.н. Янка Такева, председател на СБУ, доц. д-р Елисавета Гурова, директор „Административни дейности" на УНИТе, и Димитър Асенов, директор на НЦ за ПКПС.
ЦВП УНИТе ще играе важна роля за подготовката на следващата генерация учени, като ще се стреми новите знания, създадени от научните екипи, да намерят място в обучението на студентите и бъдещите учители. Необходимо е да осигурим устойчивост на висшето образование и науката в областта на ИКТ. Затова изключително важна е ролята на учителите и STEM обучението, коментира доц. Гурова. В училище трябва да се помисли как да се формират младите таланти, как да се стимулират креативност, логическо мислене и работа в екип. Трябва да се помисли за нови методи на обучение, вкл. чрез творческо прилагане на ИКТ в обучението на подрастващите.
Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“
Г-жа Наталия Михалевска, директор на дирекция „Образование на българите зад граница“ в МОН и зам.-ръководител на Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ представи програмата и напредъка в изпълнението й. Проф. Огнян Наков обърна особено внимание на възможностите за използване на роботи и разнообразни технологии в STEM центровете, както и изтъкна готовността на екипа на МОН за подпомагане на проектните екипи и учителите за формирането на млади таланти.
„Програмата инвестира в цялостни интегрирани решения за нова училищна творческа среда с фокус върху природните науки, инженерните науки, математиката и технологиите (STEM), включващи различни елементи според конкретната нужда на училището и училищната общност, обяснява проф. Наков. - Това включва преустройство на съществуващи пространства, технологии, нови методи на преподаване, ново или интегрирано учебно съдържание, нова организация на учебния процес, подкрепяща среда за ученици със специални образователни потребности при необходимост.“
Крайният продукт от програмата ще бъдат технологични центрове в училищата, които представляват интегрирана съвкупност от кабинети и други учебни пространства в училищата, създаване на култура за иновации сред училищните общности. „Националната програма създава „модели“ в част от българските училища, за да докаже процеса на успешно инвестиране в цялостна идея, включваща учебна среда, технологии, управление, интегрирано съдържание, квалификация и методи на преподаване“, заяви г-жа Михалевска.
Бъдещият център за млади изследователи ще подпомага творчеството и работата по проектно-базирано обучение и в дигитална, и в недигитална среда, ще развива умения за работа в екипи и в различни групови роли. „Учебните пространства могат да са организирани на кътове и зони, позволяващи различна, гъвкава учебна програма и организация на деня, обяснява г-жа Михалевска. - Средата може да включва зони за приложна работа на открито, зоокътове, станции за роботика с подходящи за възрастта на учениците инструменти и др. Новата среда позволява и поощрява груповото планиране сред учители и съвместно провеждане на урочни единици, часове от целодневната организация на учебния ден, извънкласни дейности, както и дейности в партньорство с външни организации (музеи, библиотеки, обсерватории, изследователски центрове и др.)“, допълни ръководителят на Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ проф. Наков.
От своя страна, Център за технологии в креативните индустрии ще обезпечава технологична учебна среда за учениците, интересуващи се от разработване на дигитални и видео игри, мобилни апликации, медийни продукти, дигитален маркетинг, графика и дизайн и др. „Целта е да се насърчи развитието на творчески дигитални умения по мотивиращ начин. Такъв център ще насочва учениците към професии, свързани със създаването на видео съдържание, видео игри и дигитални инструменти, дигитални платформи и мобилни апликации или разработването на нови продукти и услуги в технологична среда, каза проф. Наков. Това включва оборудването на учебни зали с компютри и специфичен софтуер в съответствие с нуждите на творческите индустрии (за рисуване, анимация, моделиране, редактиране, монтаж, 3D дизайн и др.), създаване на творчески кътове и пространства; на видео студио и снимачна техника, звукозаписно студио, симулационна техника, виртуална и добавена реалност“, добави г-жа Михалевска.
Център по природни науки, изследвания и иновации е третият голям проект в програмата. Той ще предоставя работа на учениците по приложни проекти, които решават реални казуси и проблеми на бизнеса, изследвания, експерименти и анализи. „Целта е да се използват нови методически похвати, свързани с проблемно-базираното обучение, учебни експедиции, казуси, симулации, коментира г-жа Михалевска. - Центърът обезпечава среда, която би могла да се ползва както в общообразователната и профилираната подготовка, така и в дуални паралелки в професионалните училища за обучение, свързано със съдържанието и процесите на реалната работна среда в партньорските компании. Центърът може да съдържа практически лаборатории по традиционните природни науки, както по-специфична среда като лаборатории по биотехнологии, генетични анализи, фармацевтиката, елементи от производството на хранителни продукти и т.н. според нуждата на конкретното училище“, добави той.
Дейностите на НЦПКПС
„Каква е ролята на институциите за продължаващата квалификация на педагогическите специалисти“ коментира Димитър Асенов, директор на НЦПКПС. Само през първата половина на 2020 г. са проведени обучения на 172 директори на тема: „Ролята на директора при прилагането на компетентностния подход в образователната институция“, проведени са обучения на 238 педагогически специалисти, преподаващи по новата учебна програма „История и цивилизации“ в 10 клас, заяви Асенов. Същевременно самият НЦПКПС е преобразуван в дигитален център за провеждане на онлайн квалификации посредством интегрирането на функционираща платформа за онлайн обучения на собствен сървър на Центъра.
Само пред април и май 2020 г. са проведени 19 уебинара и са обучени повече от 880 учители и директори от цялата страна, по теми свързани с използването на ИКТ в образованието. „Разработили сме аналитичен материал с емпирична информация от получената обратна връзка от учители и директори, участвали в квалификационните курсове на Центъра“, добави Асенов.
Центърът е организирал обученията на повече от 2300 педагогически специалисти, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават по учебните програми за профилирана подготовка в 11 и 12 клас. Специалисти на центъра са провели работни срещи с водещи НПО в сферата на образованието, със социални партньори, с директори на образователни институции, както и с водещи учени.
За втората половина на 2020 г. НЦПКПС планира обучения на учители, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават по новите учебните програми за профилирана подготовка в 11 и 12 клас. Общата целева група е 3879 педагогически специалисти от цялата страна, като досега е обезпечено финансиране по НП „Квалификация“ за 2300 педагогически специалисти в размер на 430 624 лв. Необходимо е обаче допълнително финансиране за въвеждаща квалификация на още 1579 педагогически специалисти в размер на 279 098 лв, обясни Асенов.
Освен това продължава обучението на учители, които от учебната 2020/2021 г. ще преподават учебен предмет „Гражданско образование“, като целевата група са учители от втори гимназиален етап. Обезпечено е финансиране за 350 педагогически специалисти по НП „Квалификация“ в размер на 50 000 лв., като е са нужни още 50 хил. лева за още 350 педагогически специалисти.
През ноември и декември 2020 г. предстоят обучения на училищни психолози и педагогически съветници, като общата целева група е 440 педагогически специалисти от цялата страна.
Като цяло през 2019 г. по НП „Квалификация“ са обучени 681 педагогически специалисти, докато досега през 2020 г. общият брой на педагогическите специалисти, обучени по НП „Квалификация“, е 2529 плюс още 882 участвали в образователни уебинари, коментира Димитър Асенов, директор на НЦПКПС.