Красен Стефанов е преподавател и учен във ФМИ, СУ "Св. Климент Охридски", директор на ЦТИО, ръководител на проектите УНИТе и на ИКТ в НОС
С какво се занимавате на работното си място?
Ежедневието ми е заето с работата по различни изследователски и научни проекти, както и с преподавателска дейност и работа със студенти.
Както вече се представих, към настоящия момент съм ръководител на Центъра по технологии на информационното общество, който е водещо звено в изпълнение на научни проекти по програми на Европейския съюз.
В момента съм ръководител на проекта за изграждане на Център за Върхови Постижения в областта на Информационните технологии – УНИТе, както и на Националната научна програма „Информационни и комуникационни технологии в науката, образованието и сигурността“, в която участва консорциум с 12 български университета и БАН.
Също така ръководя и една от най-популярните магистърски програми във ФМИ – „Разпределени системи и мобилни технологии“, по която са обучени близо 1000 студенти за последните 15 години.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Целият ми професионален път е бил свързан с електронното обучение и подготовката на учители, разработването на софтуерни системи и услуги за продължаващо обучение, на отворени софтуерни платформи, както и системи за представяне на знания. Имам принос за създаването на новата инфраструктура за прилагане на електронни форми на дистанционно обучение в Софийски университет и ФМИ, включително имам и награди от Министерството на образованието и науката (МОН) за разработването на курсове за електронно обучение с особено високо качество. Бях отличен като един от водещите учени и изследователи в Софийски университет за периода 2009 – 2014 г. Това отличие е свързано с успешното ръководство на два големи проекта във ФМИ – за подпомагане на докторанти и млади учени, както и за въвеждане на форми на дистанционно и електронно обучение.
По отношение на научните приноси, автор и съавтор съм на над 100 публикации с повече от 300 цитирания, член съм на програмни комитети на 8 международни конференции и на редколегиите на 6 международни списания.
Мога да кажа, че като национален експерт към МОН в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) имам съществена роля при формиране на национални политики за използване на ИКТ в образованието, при обучението на учители, създаване на национални стандарти и програми за обучение в средното училище по ИКТ. Също така съм и председател на Националния комитет за провеждане на олимпиади и състезания за ученици в областта на ИТ.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Израснал съм в Габрово и от малък имах успехи в ученически състезания по математика и физика. В същото време се занимавах с изкуство, с театър и кино, дори участвах в детски драматичен театър към Габровския дом на културата. Всичко това ме постави пред сериозна дилема къде да продължа образованието си след завършване на Математическата гимназия в Габрово. Надделяха обаче интересите ми към фундаменталните науки и реших да продължа образованието си в специалност математика на Факултета по математика и механика (днес Факултет по математика и информатика) на Софийския университет (СУ).
Какво допринесе за развитието ви като изследовател?
Професионалното ми развитие е тясно свързано с Факултета по математика и информатика (ФМИ), където защитих докторска дисертация, а в последствие и се хабилитирах. Специализирал съм в някои от водещите университети в Холандия и Великобритания в областта на изкуствения интелект; на компютърните мрежи, сигурността и защитата на информация; на образователните технологии, работил съм с много водещи учени в Европа. Бил съм експерт-оценител на проекти по 6 и 7 Рамкова програма на ЕС и от програмата за продължаващо обучение през целия живот в областта на електронното обучение и електронно съдържание към ЕС.
Всичко това, заедно с работата ми по различни проекти безспорно допринесе за професионалното ми изграждане и развитие.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
От гледна точка на инфраструктурата, българските изследователи трябва да могат да работят в съвременни и обновени лаборатории, което несъмнено ще подобри тяхната продуктивност. Също така е важно ангажирането на млади учени, с което да се осигури запазване на традициите и устойчивото надграждане на постигнатите резултати.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Пренебрежителното отношение към науката се отразява на следващите поколения. Ако искаме да имаме развито и проспериращо общество, трябва да променим начина, по който говорим за наука и като цяло отношението, което в момента преобладава.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Разговорите за наука са важни, тъй като те определят развитието на икономиката и обществото. Например, успешното реализиране на проекта УНИТе ще допринесе за оптимално използване на BIG data– за реализиране на идеите за „интелигентни” градове, „фабрики на бъдещето”, за интелигентно управление и по-добро задоволяване на потребностите в икономиката и обществото. Проектът пряко ще подпомогне дигиталната трансформация на бизнеса и ще подобри конкурентоспособността му и устойчивото развитие в променливите времена.
А усилията и инвестициите за обучение и за привличането на младите в науката са дори по-важни от реализирането на един или друг проект.