Европейската нощ на учените 2020, която ще се реализира с участието на Синдиката на българските учители, е кулминация на работата на екипа по проекта „Учените в триъгълника на знания“ (К-TRIO 4), заявява доцент д-р Елисавета Гурова, административен директор и на проекта „Университети за Наука, Информатика и Технологии в Е-общество (УНИТе), в интервю за в. „Учителско дело“ пред Светла Струмина.
„Екипът ни от години се стреми да привлече интереса на младите хора към изследователска кариера в академията или индустрията, както и да допринесе за формиране на нова култура на креативност, научно любопитство и иновационен дух. Това изисква включване на различни заинтересовани лица и постоянни и целенасочени мерки, особено в образователната система. Проектът подпомага създаването на Център за върхови постижения (ЦВП) УНИТе в областта на ИКТ (Информационни и комуникационни технологии), като предлага комуникационна платформа със следните специфични цели:
● широко осведомяване за ролята на образованието, науката и иновациите като основни движещи сили на обществото на знания, както и с голямо въздействие върху ежедневието на гражданите и устойчивото бъдеще;
● промяна на общественото отношение към учените и тяхната дейност, както и разширяване на интереса към науката;
● формиране на нова научна и иновационна култура и привличане на младите хора (ученици и студенти) към кариера в науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM);
● увеличаване на общественото разбиране за европейските инициативи за изграждане на Европейско научноизследователско пространство и промяната на Европа към „по-зелена“ и конкурентоспособна чрез науката и иновациите“.
Според доцент Гурова, проектът K-TRIO 4 е инструмент за осведомяване на обществото за създаването на нови знания и за техния принос за регионалното развитие и добруването на хората. Тя добавя, че мотото на проекта е „Науката променя начина на живот“, а основните послания към широката общественост са:
● „Науката се доближава до обществото“;
● „Изследванията въздействат на ежедневието ни и за по-устойчиво бъдеще“;
● „Науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), както и научната професия осигуряват много възможности“.
В интервюто пред в. „Учителско дело“, доцент Гурова обяснява промяната на тазгодишното издание на „Европейската нощ на учените“, което заради световната пандемия с коронавируса ще се проведе с два месеца по-късно – на 27 ноември, като са взети допълнителни мерки за подготовка на дигитални материали, които да са от помощ на хората, които предпочетат да останат вкъщи. Особено внимание ще бъде обърнато на Центровете за върхови постижения и Центровете за компетентност, които в момента изграждат специализирана научна инфраструктура със средства от Структурните фондове на Европейския съюз и по програма „Хоризонт 2020“. „Надяваме се през есента за първи път публиката да влезе в някои от тези центрове“, заяви доцент Гурова.
Тя акцентира върху новите методи по проекта за обучение на учителите, които да създадат е-умения и иновационна култура, както и за привличане на младите хора към STEM дисциплините и стимулиране на научно любопитство, креативност, иновативност и склонност към Отворена наука и предприемачество. „Работата с учителите е залегнала в Плана за развитие на ЦВП УНИТе. Много важно е да подпомагаме подготовката на бъдещите учители и да им предаваме своевременно нови методи и знания, но също така да съдействаме за преквалификацията на работещите педагози, така че да подготвят по-добре младото поколение за дигиталното общество. Дигиталната трансформация, визията на ЕС за Отворена наука и Отворени иновации поставят нови предизвикателства пред обществото и учителите имат ключова роля“, обяснява доцент Гурова.
Сред планираните дейности съвместно с Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (НЦП-КПС) към Министерството на образованието и науката (МОН) са уебинари за обучение на учители, както и поредица дискусии за връзката между образование, наука и иновации. В центъра на вниманието ще бъде Национална кръгла маса „Как да привлечем младите хора към STEM и да стимулираме креативност, иновативност и готовност за Отворена наука“, която ще бъде организирана съвместно със Синдиката на българските учители през есента. Освен това екипът на Института по математика и информатика на БАН, партньор в К-TRIO 4, е планирал 10 полудневни семинара с учители от средни училища. Планирани са и Дни на отворени врати „Погледни и направи“, които ще дадат възможност на учители и ученици да посетят научните лаборатории в партньорските университети и научни центрове и да се запознаят с техните възможности, както и да наблюдават различни демонстрации.
Относно постиженията по проекта УНИТе, доцент Гурова обяснява, че той е още в началната си фаза, включваща изграждане и ремонтиране на сгради и помещения, в които да се инсталира закупеното специализирано оборудване. „Партньорите ни имат много постижения в предишните години за сътрудничество с местните власти и индустрията в техния регион. Това е причина да получим подкрепа за проекта от общинските власти в София, Русе, Бургас и Шумен, както и от водещи фирми в сферата на ИКТ“, допълва доц. Гурова. Тя дава за пример партньорите от Русенския университет „Ангел Кънчев“, които по време на кризата с коронавируса са използвали новозакупеното оборудване за производство на предпазни шлемове, а новозакупените дронове са използвани многократно за заснемане на културни обекти и за подаване на актуална информация в помощ на властите за гасене на пожари. Същевременно екипът на Софийския университет също използва знанията си в областта на математиката и информатиката за разработване на математически модели и прогнози в различни области на обществения живот, както и за обработка на големи масиви данни (BIG Data) и изготвяне на специализирани анализи, напр. за нуждата на образованието, медицината и др.
Доцент Гурова споделя и посланието си към учителите, които трябва да привлекат децата и учениците към STEM, да получат стабилни знания и необходими умения, които да подпомогнат тяхното професионално и личностно развитие. „Трябва обаче още по-сериозна промяна в обучението – да се наблегне на придобиване на стабилни знания и умение за учене през целия живот. Това изисква нови методи на преподаване, по-голямо участие на учениците в учебния процес, учене чрез игри, чрез задачи и др. По-важно е учителите да обичат професията си и да се отнасят към учениците като към собствените си деца. Когато правим нещо с душа сърце – можем да успеем!“, добавя доцент Гурова в интервюто си със Светла Струмина.