Все още продължава дебатът дали трябва да се инвестира повече в научни изследвания или в иновации. Отговорът на този въпрос обаче се крие във факта, че това са двете страни на една монета, отбеляза заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева по време на двудневната международната конференция "Научноизследователски инфраструктури на бъдещето – синергия, устойчивост, интелигентен растеж и социално въздействие". Поради тази причина научноизследователските инфраструктури трябва да продължат да се развиват и да задълбочат своите отношения с бизнеса. Това ще позволи не само да се създават иновации, но и те бързо да бъдат прилагани на практика, пише Computerworld България.
"Качеството на нашите инфраструктури определя границите на нашето знание и възможностите ни да намираме решения. Те са истинските хъбове, които събират едни от най-интелигентните хора на нашия континент: учени, инженери и предприемачи. Те ще помогнат да се отключи потенциалът на всички райони, за да се справим с глобалните предизвикателства", обърна внимание еврокомисарят Мария Габриел в своето обръщение, прочетено от Цветан Кюланов, представител на Европейската комисия в България.
От своя страна Ангелиева уточни, че научноизследователските инфраструктури са основният стълб за създаването на екосистемата, от която се нуждаем. Тя подчерта, че целта на събитието е да служи за платформа за дискусии и да подпомогне синхронизирането на националните усилия и усилията на Европейския съюз (ЕС) в контекста на дългосрочната устойчивост на европейските инфраструктури за научни изследвания и иновации през следващия програмен период. Организатори на конференцията са Министерството на образованието и науката и Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Науката и бизнесът
Участниците в конференцията се обединиха около мнението, че е необходимо бизнесът и науката да положат повече усилия, за да говорят на един език. "Проблемът на индустрията е, че има краткосрочна визия. Трябва да се търси сътрудничество между политиците, учените и бизнеса за това накъде трябва да се върви и да се инвестира", коментира Адам Тисън, ръководител в генералната дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия. Той допълни, че въпреки предизвикателствата редица индустрии вече поддържат силни връзки с науката и печелят от това.
По думите на експерта е особено важно учените да не се ограничават само до своята област на работа и все повече да се търси междудисциплинарния подход, защото животът и трудностите, с които се сблъсква бизнесът за междудисциплинарни. За съжаление в по-големите европейски университети все още фокусът е върху една сфера и само в някои от по-малки технически университети, които поддържат тесни връзки с местния бизнес и администрация, успяват да прескочат границите между различните науки.
Също така за справянето с днешните и бъдещите предизвикателства е необходима по-силна връзка между глобалните научноизследователски инфраструктури – не само с тези в съседните държави, но и с такива от трети страни. По този начин има възможност да се създаде глобално пространство, в което науката може да се развива, изтъква Тисън.
Участниците подчертаха също така важността на развитието на общите науки и тяхното значение за напредъка на технологиите. Професор Мишел Спиро, президент на Международния съюз за чиста и приложна физика даде за пример с редица постижения, които са трансформирали изцяло бизнеса и ежедневието ни: "Интернетът е роден в ЦЕРН заради необходимостта от глобално сътрудничество между учените. Изкуственият интелект разчита на статистически методи и ще има влияние върху всичко аспекти на нашето общество. Точността на GPS е резултат от общата теория на относителността на Айнщайн и подобряването точността на атомните часовници, базирани на квантовата технология. Не на последно място генерирането и съхраняването на възобновяема енергия зависи от напредъка на физиката, химията и материалознанието".
В тематична изложба по време на конференцията бяха представени центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, които бяха стартирани през 2018 с подкрепата на Европейския фонд за регионално развитие чрез Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", както и примери за успешни практики от прилагането на Националните пътни карти за научноизследователска инфраструктура на държавите членки от ЕС. Центърът за върхови постижения УНИТе (Университети за Наука, Информатика и Технологии в еобществото) съшо бе представен. Университетите-партньори са академични центрове с дългогодишна история и значими научни постижения в направление Информатика и Информационни и комуникационни технологии (ИИКТ). Научно-изследователските дейности в Центъра за върхови технологии УНИТе са обособени в 9 работни пакета, като за всеки от тях е определена институция-координатор. Тези пакети включват "Инфраструктура за Big Data като услуга"; "Софтуерни услуги за Big Data"; "Иновативни математически методи и модели в дигиталния свят"; "Системи за анализ и виртуализация на Big Data в реално време"; "Визуализация, дигитализация и прототипиране"; "Интелигентни кибер-физични системи"; "Интелигентни и устойчиви градове"; "Фабрики на бъдещето" и "Big Data в природните науки".