На 12 февруари 2026 г. в сградата на Центъра за върхови постижения УНИТе се проведе Национален информационен ден по конкурса Twinning в рамките на програма „Хоризонт Европа“. Министерството на образованието и науката (МОН), в ролята си на национален координатор на програмата, организира събитието с цел представяне и разясняване на условията по конкурса, публикуван на 8 януари 2026 г.
В информационния ден се включиха експерти по европейски програми, представители на университети и други образователни институции. Акцентът в програмата беше насочен към възможностите, които инструментът Twinning, като специфична мярка за разширяване на участието (Widening participation) предлага за насърчаване и развитие на научния и иновационния потенциал на българските изследователски институции чрез изграждане на дългосрочни партньорства с водещи европейски организации.
По време на програмата участниците получиха практически насоки за подготовка на конкурентоспособни проектни предложения и се запознаха с примери за успешно реализирани инициативи. Направен беше и обзор на предишните Twinning конкурси, като наред с това бяха разгледани ключовите специфики и новостите в начина на оценяване.
Събитието бе открито с приветствие и въведение от акад. Николай Витанов, заместник-министър на образованието и науката, и доц. д-р Боян Жеков, национален координатор на „Хоризонт Европа“.
Основните характеристики на поканата Twinning, както и новостите в оценителната процедура, бяха представени онлайн на английски език от Франческа Червели, експерт по политики в Генерална дирекция Научни изследвания и иновации (DG RTD) и Дердри Фърлонг, ръководител на сектор в Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), към Европейската комисия.
Общият бюджет на поканата HORIZON-WIDERA-2026-02 възлиза на €264.5 милиона, като за Twinning са предвидени €223 милиона. С тези средства за 2026 г. се потвърждава засиленият фокус на Европейската комисия върху намаляването на изследователските и иновационните различия между държавите членки на ЕС, както и стимулирането и насърчаването на партньорства.
Зорница Хаджидимитрова – Георгиева, държавен експерт в дирекция „Наука“ на МОН и национално контактно лице за Widening & ERA, представи българския опит и резултатите от участието в инициативата Twinning. Отчетено бе участието на България в десетки проекти по „Хоризонт Европа“ и „Хоризонт 2020″, включително такива с български координатори и с национална подкрепа. Като ключови фактори за успех бяха откроени: ясно формулирани релевантни цели, убедителен очакван ефект, реалистична методология, ефективно разпределение на ресурсите, ясно дефинирани роли в консорциума и добре планирани комуникационни дейности.
На събитието беше представен успешният проект STELLAR (Scientific and Technological Excellence by Leveraging LOFAR Advancements in Radio Astronomy), координиран от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към Българска академия на науките, с участието на Технически университет – София и международните партньори ASTRON и DIAS. Презентацията беше изнесена от ръководителя на проекта доц. д-р Камен Козарев. Проектът е финансиран по „Хоризонт 2020″ – Twinning, с бюджет близо 900 хил. евро и продължителност три години (2020–2023 г.), с цел повишаване на експертизата в радиоастрономията и работата с телескопа LOFAR. Сред основните резултати са повишеният научен капацитет, засилената публикационна активност и укрепването на дългосрочни партньорства с участие на млади учени. Отбелязана бе и подготовката на нови съвместни инициативи, включително в областта на хардуера за радиоастрономия и бъдещата станция LOFAR в България.
Проектът REDBUL беше представен от проф. д-р Радостина Георгиева, Медицински факултет на Тракийския университет. Този проект е насочен към разработване на нанотехнологични синтетични носители на кислород за перфузия на алографти при трансплантация, в партньорство с CIC biomaGUNE (Испания), Charité – Universitätsmedizin Berlin и POLYKEY (Германия). Концепцията обхваща три направления: научни изследвания върху хемоглобинови носители на кислород, изграждане на човешки капитал и сътрудничество с индустрията. Проектното предложение е получило положителна оценка от ЕК (12.50 при праг 10), но е останало без финансиране поради ограничен бюджет. Като най-важни препоръки за бъдещи кандидатури бяха откроени: ясни формулировки на целите, задълбочен европейски контекст, анализ на ситуацията в ЕС, ясна структура на управление, обоснован бюджет и показатели за ефективност.
Насоки за изготвяне на успешно проектно предложение по Twinning изложи проф. д-р Албена Вуцова, експерт-оценител. Тя направи анализ на основните инструменти на програмата WIDERA – Widening Participation and Strengthening the European Research Area и очерта ключови фактори за повишаване на успеваемостта при кандидатстване. В презентацията беше изтъкнато, че успешните проектни предложения се отличават с конкретни и измерими резултати, реалистичен мащаб на въздействие, последователни практически мерки и активна роля на партньори с доказана научна експертиза в избраната област. Беше пояснено също и че сред най-използваните инструменти са Twinning, насочен към изграждане на институционален капацитет чрез трансфер на знания и партньорства, ERA Chair, който цели привличане на водещи учени за развитие на нови изследователски направления и Teaming, предназначен за създаване или трансформиране на научни структури. По думите на проф. д-р Вуцова Twinning често се възприема като сравнително лесен инструмент и се разглежда основно като мрежова дейност, без достатъчен фокус върху реалното изграждане на научен капацитет.
Националният информационен ден по конкурса Twinning очерта ясно както стратегическото значение на инструмента за българските научни институции, така и конкретните стъпки за повишаване на успеваемостта при кандидатстване. Представените примери и анализи показаха, че устойчивото изграждане на институционален капацитет, реалистичната проектна концепция и активното партньорство с водещи европейски организации са решаващи предпоставки за успех. Събитието потвърди засиления фокус на Европейската комисия върху намаляването на научните и иновационните различия в рамките на ЕС и подчерта необходимостта от стратегически подход и дългосрочна визия при разработването на проектни предложения. В този контекст Twinning се утвърждава като важен инструмент за позиционирането на българските институции в европейското изследователско пространство.
